|
Меню |
|
|
|
„Евровизия. Музеите представят Европа” |
|
|
|
|
|
|
|
Етнографска изложба от Кюстендилско ...
|
|
|
|
Етнографска изложба от Кюстендилско гостува в Пловдив
Етнографската изложба „Премених се, натъкмих се, огледах се, аресах се!” на Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил ще гостува на Регионален етнографски музей – Пловдив до края на май 2011 г. Тя представя оригинални мъжки, женски и детски кюстендилски носии от 19 – 20 век, с най-типичната за Кюстендилския край саята, украсена по пазвата и ръкавите с богата сърмена орнаментика. Ризата или кошулята, е туникообразна, от домашно тъкано кенарено или памучно платно. Отличава се с разнообразна шевица по ръкавите, пазвата и полите, места, които остават непокрити от горната дреха. Присъствието на везбените орнаменти се онагледява като сигурна бариера срещу злото. Като свещена вещ, ризата, присъства в ежедневието, в празника, в обредите. Важен акцент от традиционния народен костюм е нагръдника. Наричат го „съхраненото оръжие на жената”, „броня, пазеща женската сила”.
Приема се, че женската носия отразява по-ярко възрастта и семейния статус, а мъжката – материалното и социално състояние, професията. Според естетическите представи, дрехата излъчва красота, предизвиква определени нагласи и чувства, използва се и за постигане на магически ефекти. Сватбата, като важен момент в живота на човека, също присъства в изложбата, чрез представените в нея сватбени костюми от 19 век. Женският се състои от кошуля, бяла сая, касаче /празнично или венчално/, пояс, нагръдник, скутача. Мъжкият сватбен костюм включва потурите „гайтанлии”, елече-долама, шаечната връхна дреха-аджемка. В експозицията могат да се видят още детски традиционни носии от 20 век. В началото на века детското облекло започва да повтаря облеклото на възрастните, за разлика от по-старо време, когато децата до 6-7 годишна възраст се обличали еднакво и само прическата се явявала полов белег. Освен облеклото, изложбата представя и разнообразни накити от Кюстендилския край – пафти с различна форма, тепелъци, обици, пръстени, гривни и още много други. Бижутерите виждали в златото, среброто, медта и камъните израз на хармонията в природата. Техните вътрешни усещания, преплетени с чувството им за красота намирали проявление във всяко бижу, правейки го уникално. Чрез изложбата, посетителите могат да се докоснат до богатството и многообразието на типовете облекла, да усетят богатия духовен свят от багри и ритми на живия български фолклор, да почувстват любовта и таланта на българската жена, усета й към естетическото съчетание на форми, цветни „съзвучия” – вплетени в орнаментика, постигнати комбинации и декорация.
Откриване: 29 април 2011 г., 17.00 ч. Място: Регионален етнографски музей – Пловдив
|
|
|