 |
„Евровизия. Музеите представят Европа”  |
 |
 |
 |
|
 |
|
|
През 2007 година се навършват:
 |
 |
|
|
 •100 години от смъртта на Димитър Попгеоргиев Беровски (1841 – 1907 г.) - националреволюционер, ръководител на Разловското въстание (1876 г.). Роден е в с. Берово (днешна Р Македония). Първоначално учи в родното си село, а през 1853 г. постъпва в Одеската духовна семинария, но я напуска през 1860 г. поради агитацията му срещу преселението на българи от Видинско в Русия.
По време на престоя си там се запознава с Г. С. Раковски и попада под неговото идейно влияние. Емигрира в Белград и отново се свързва с Раковски. Участва в легията, в акцията за изгонване на турския гарнизон от града (15 юни 1862 г.). От края на 1865 г. е учител в Берово. Застава начело на борбата в Малешевския край срещу гръцкото духовенство. През 1874 г. под негово ръководство и това на братята му селяните от Берово изгонват гръцкия владика, за което лежът в Струмишкия затвор. След освобождаването си срещу солидна гаранция Димитър Беровски избягва в Цариград и влиза във връзка с Българската екзархия. Заплашен от турската полиция се прехвърля в Солун, където пристигат и двамата му братя. Тук през 1875 г. започва подготовката на Разловското въстание, което трябва да обхване Малешевието, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, а по-късно и Осоговието. То избухва преждевременно, през нощта на 7 срещу 8 май 1876 г. в с. Разловци. Чета от 60 души начело с войводата Беровски и поп Стоян Разловски набадат турците и избиват част от тях. Знамето на въстаниците е ушито от дъщерята на баба Неделя Петкова, Славка Караиванова. След разгрома на въстанието Димитър Беровски продължава да води дружина из Малешевско, Пиянец, Мелнишко и Петричко. Дейността й се активизира особено след обявяването на Руско-турската война. В края на януари 1878 г. четата му се среща с тази на Ильо Войвода в с. Долни Цръквеник, Пиянец. Двамата войводи започват да установяват българската власт в целия Пиянешки край по долината на р. Брегалница. След Берлинския конгрес (1878 г.) Димитър Беровски взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско - Разловското въстание (1878 - 1879 г.) като началник щаб. След неуспеха му се установява със семейството си в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през първата половина на 1880 г. на Цариброд. По-късно е радомирски околийски началник (до 1884 г.), след което се оттегля в с. Долна Гращица и се занимава със земеделие. По време на Съединението Димитър Беровски застава начело на кюстендилската македонска доброволческа дружина. Заедно с дядо Ильо Войвода взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.) и е награден с орден за храброст. През 1895 г. домът му става база на македоно-одринското революционно движение.
•165 години от рождението на Тодор Пеев (1842-22.07.1904 г.) – националреволюционер, виден учител, книжовник, администратор. Роден е в Етрополе. Оставя трайни следи в развитието на просветното дело в Кюстендилския регион, където е главен учител в периода от 1867 до 1870 г. Преподава в мъжкото класно училище български език, история, аритметика, закон божи и турски език и е инициатор за създаването на Кюстендилското читалище. Убеждава някои свещеници да скъсат с Патриаршията и да не се делят от народа си, за което лежи в Софийския затвор. Цялото кюстендилско население се надига и издейства освобождаването му. Тодор Пеев посява революционните идеи на Васил Левски сред по-възрастните си ученици и учителите в града и в Радомир. През лятото на 1872 г. със съдействието на Димитър Димов Македонски учредява революционни комитети в Кюстендил и в Осоговския манастир “Св. Йоаким Осоговски”. След Освобождението за кратко изпълнява длъжността околийски началник на Кюстендил (април 1879 – април 1880 г.)
•160 години от рождението на Илия Стоичков Узунов (1847-1927 г.) – поборник, роден в Кюстендил. Като кръчмар в Гюргево през 1875 г. – пренася през р. Дунав комитетски писма и вестници по поръчение на Л. Карвелов.
•100 години от смъртта на Иван Василиевич Грим (1842-1907 г.) – руски офицер, лекар, участник в освобождението на Кюстендил. Основател на медицинския лазарет на руските войски, който прераства в Кюстендилска болница.
•150 години от рождението на Евстати Попдимитров (1857 – 1915 г.) - иконопоисец от Дебърската школа, роден в с. Осой, Дебърско. През 1880 – 1893 г. работи в Кюстендил и Кюстендилско. Заедно с помощника си Сп. Милев рисува иконите в църквата на с. Скриняно. Изписва иконите и стенописите в църквите “Св. Мина” и “Успение Богородично”, Кюстендил (1886 – 1893 г.), църквата в с. Шишковци и в с. Бобешино, Кутугерци, Горни Кортен, Берсин (1887 г.), Горановци (1886 г.), Ямборано, Злогош (1883 г.), Неделкова Гращица (1884 г.).
•120 години от смъртта на отец Панталеймон (22.04.1819 – 1887 г.) – български духовник, роден в Костенец. На 15 годишна възраст постъпва в Рилския манастир. През 1851 г. е изпратен в Русия с рилския монах Никифор за събиране на средства за откриване в Рилския манастир на духовна семинария, печатница и болница. По-късно пътува до Света гора, Сърбия и отново посещава Русия. През периодите 1864 - 1868 г. и 1874 – 1881 г. е игумен на Рилския манастир. Поканен от Руското командване, отец Панталеймон присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Депутат е в Първото българско Учредително събрание в Търново.
•140 години от рождението на Карел Махан (1867-1923 г.) – музикален теоретик, изследовател на българската народна музика, публицист и композитор, роден в Мала Холиц, Чехословакия.
•120 години от смъртта на Рахила Георгиевич Барак (1845-1887 г.) – учителка и деятелка на женското движение, една от най-просветените за времето си жени в България. Родена е в гр. Митровица, Авсро-Унгария (днес в Сърбия). Учителства последователно в Кюстендил (1863 – 1866 г.), Пазарджик, Калофер, Казанлък, Хасково и др. През 1867 г. се омъжва за известния учител и будител на народното съзнание, кюстендилеца Димитър Душанов. Като учителка в Кюстендил често посещава околните села (Граница, Коняво, Перивол и др), където учи жените на домакинство, изнася подходящи беседи, бори се за равноправието на жената в семейството. |
|
|
