pixel
 width=
l

Меню
Информация
За нас
Проекти
Фондове
Колекции
  Археология
  Нумизматика
  Етнология
  История на българските земи-ХV-ХІХ век
  Нова и най-нова история
Музейни експозиции
Кюстендил и Кюстендилски край
Полезни връзки
Контакти
Календар
FAQ
Форум




Кюстендил-Военната столица на България
.



Recallproject
.



„Евровизия. Музеите представят Европа”
.



:: F-M.U.S.EU.M ::
.



Museum Communicator
.



:: Времето ::
.
Кюстендил



Етнология
.


Тъканите представляват съществен дял на традиционната българска материална култура.
В Кюстендилския край чрез литата и четворна техника се тъкат почти всички тъкани.За тяхното изработване се използват текстилни материали от животински (вълнени аби-шаек, копринени платна, козина) и растителен произход ( лен, коноп, памук ), богато орнаментирани пъстроцветни платове за облекло.
Според практическото приложение и функции на тъканите се оформят следните видове: тъкани за облекло; тъкани за домашна уредба; тъкани за стопански нужди; тъкани, свързани с обреди и обичаи.
Към тъканите за облекло спадат различните платна: “кълчищно” (от коноп ) ; “мелезно” (комбинация от памук и коноп ); “бело” платно ( от памук и варена и неварена свила ) и шаяк (вълнено платно).За подобряване качеството на вълнените тъкани , те се подлагат на допълнителна обработка-валяне.
Към тъканите за домашна употреба спадат: черги за завиване и постилане, чаршафи за легло, покривки за маса, месали за трапеза , кърпи(жетварски, за огледало и др.), килимени черги, възглавници и др.
Към тъканите за стопанска уредба се отнасят торби, цадилки (за пренос на товари, люлки), вреки, чулове, зобници, дисадзи и др.
От тъканите, свързани с ритуални моменти, най-типична за Кюстендилския край е кърпата “кланячка”.




Назад Горе

 



Народните носии от Кюстендилско са богат извор за изследване на историята, творчески възможности и художествени вкусове на населението от този край.Наред с местното си разнообразие те показват и връзката си с традиционното българско облекло.
В носиите е отразен и социалния белег, както и принадлежността към определена възраст и пол.
При мъжкия костюм след Освобождението белодрешното облекло постепенно се измества от чернодрешното.Най-ярката част от украсата на костюма са белите и черните кенари.Върху ризата и потурите се опасва тъмносин или червен вълнен пояс.Връхни дрехи са елекът, доломата и антерията.
Женските носии от Кюстендилско са: тип “сая”, “сукман” и градско възрожденско облекло.
При саечния тип връхните дрехи за омъжени жени са :“касачето”, заменено около Освобождението с “джубе”, а по-късно с елече.Допълнителна принадлежност към женските носии са вълнените и сърмени пояси, различните скутачи, домашно плетените чорапи, накитите.
Най-рано в областта на Рилското корито сукманеното облекло отстъпва на градското.Върху ризата (памучна без везбена украса) се носи памучна или вълнена фустанела без ръкави, фустан и долнище.



Назад Горе

 



Накитите са традиционни допълнения към женските носии.Придават особена тържественост и блясък.Изработени са най-често от сребро (примесено с мед), бронз, пиринч, понякога с позлата, изпълнени в различни техники: лети, ковани, филигран, ажур, украсени с цветни камъни и емайл.
Накитите биват: за украса на главата-обици, тепелъци, трепки, висулки; за украса на тялото-гердани, пафти, гривни, пръстени.
Много от тях , наред с практическото и декоративното си предназначение, са характерен белег за възрастта и семейното положение на жената:моминската украса за главата е много по-бедна на метални накити от невестинската; пафтите се носят от омъжени жени.Развитието на накитите върви успоредно с формирането и развитието на българското национално облекло.



Назад Горе

 



Създаденият през 1978г. фонд “Народни художествени занаяти” към отдел “Етнография” при РИМ-Кюстендил, разполага с около 120 експоната- керамика, резба, тъкани и плетива, музикални инструменти и др.До този момент те са над 350.
Развитие и разнообразие получават произведенията на цветната керамика, бронзолеарството, металообработването, железообработването и ювелирното изкуство.Достойно място заема и изработката на традиционните музикални инструменти: сворче, окарина, двоянка, кавал, гъдулка, тамбура и др.
През юни 1980г. в Кюстендил е основана секция на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти (ЗМНХЗ) при Комитета за култура. Към 1984г. тя наброява осем души, които участват в редица окръжни и международни изложби на народните художествени занаяти.

Назад Горе

 



spacer
pixel

© Регионален исторически Музей "Акад. Йордан Иванов", Кюстендил - 2004-2007