pixel
 width=
l

Меню
Информация
За нас
Проекти
Фондове
Колекции
  Археология
  Нумизматика
  Етнология
  История на българските земи-ХV-ХІХ век
  Нова и най-нова история
Музейни експозиции
Кюстендил и Кюстендилски край
Контакти
Календар
FAQ




Recallproject
.



„Евровизия. Музеите представят Европа”
.



:: F-M.U.S.EU.M ::
.



Museum Communicator
.



:: Времето ::
.
Кюстендил



Годишнини през 2015 година
.

ВАЖНИ ДАТИ И СЪБИТИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА


•115 години от рождението /20 ян. 1900 г./ на ТОДОР АНГЕЛОВ БОЖАНАТА /Т. А. Дзаков/ - деец на българското и международно комунистическо движение. Роден в Кюстендил. Завършва Кюстендилската гимназия и учителства в Пернишкия край. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и след поражението му емигрира във Виена. Ог 1940 г. е член на Белгийската комунистическа партия. Изгражда групи за съпротива, командир на подвижен чуждестранен корпус, член на Главния щаб на белгийската партизанска армия. През 1943 г. е ранен, арестуван от Гестапо и разстрелян. Посмъртно е произведен в чин полковник, награден с орден „Леополд” и обявен за национален герой на Белгия.

•115 години от рождението /2 юни 1900 г./ на проф. АСЕН ВАСИЛИЕВ – изкуствовед и живописец. Роден в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град и Художествената академия в София. Участва в изграждането на музейната мрежа в България, един от основателите на Института за изобразителни изкуства, професор по история на бълг. изобразително изкуство. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Худ. Галерия „Вл. Димитров-Майстора”, Кюстендил и редица галерии в страната, частни колекции и др. Автор на повече от 30 книги и неколкостотин научни изследвания. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България „Енциклопедия Кюстендил” / 1979 г. / и пръв неин гл. редактор. На негово име е наречена улица в Кюстендил, а в кв. Колуша – на площада пред средновековната църква „Св. Георги” е издигнат паметник.

•685 години от Велбъждската битка / 28 юли 1330 г./ и от смъртта на българския цар Михаил ІІІ Шишман. Сражение между български и сръбски войски край Велбъжд / дн. Кюстендил /. През м. юли, 1330 г. авангардни български части под командването на Михаил ІІІ Шишман стигат до днешното с. Шишковци, Кюстендилско. Сключеното временно примирие се нарушава от сърбите, които изненадващо нападат българския лагер. Българите не успяват да построят бойния си ред и сърбите им нанасят тежко поражение. В боя е пленен и убит българския цар. Сръбските войски навлизат в България, но срещат резервни български войски, командвани от болярина Белаур. След преговори със сръбския крал /2 авг. 1330 дн. при с. Извор, Пернишко/ сръбския поход е спрян. След Велбъжската битка на българския престол се възкачва Ана /Ана-Неда, първата жена на Михаил ІІІ Шишман и сестра на сръбския крал Стефан ІІ Дечански/ и синът й Иван-Стефан.

•115 години от рождението / 3 март 1900 г./ на детската поетеса и общественичка ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА /Веселина Владимирова Караманова/. Родена в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град и учи славянска филология в Софийския университет, но поради липса на средства не завършва висшето си образование. Учителства в гимназията в Петрич, и публикува за пръв път в сп. Детска радост /1924/. Работи в редакцията на сп. Дружинка. Богатото й творчество обхваща 27 стихосбирки и приказки, 23 отделни издания на приказки, пиеси, сценки и др. По-известни творби: „Великденче”; „Дядовото кожухче”; „Веселият таралеж”; „Бащина земя”; „Наказаният мързеливко”; „Трите пеперуди”; Алените терлички”; „Лакомата мецана”; „Медена свирка свири” и мн. други. Наградена е с орден „Кирил и Методий” І ст. /1960/, почетен знак на Кюстендил и международната награда „Андерсен” /1980/.

•130 години от рождението /23 окт.1885 г./ на поета, философа, полиглота, лит. критик и общественик ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ /Е. П. Попзахариев/. Роден в с. Груинци, Изворска околия /до 1887/, Кюстендилски окръг. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил /1904/, членува в тайни просветителски кръжоци, пише стихове. Изключен от Софийския университет, заради участие в освиркването на цар Фердинанд І . Следва литература в Монпелие, Франция, завършва философия и литература във Фрибург, Швейцария /1912/. Запознава се с френския символизъм, изучава творчеството на Бодлер, Метерлинк, Маларме, символистическата естетика на Анри Бергсон и руските символисти – Сологуб и Балмонт. Първите си творби издава още през 1912 г. – „Сънят на любовта”/стихосбирка/; „Смъртта на скулптора”/поема/; „Маска” /пиеса/ и др. Участва в Първата световна война /1915-1918/ като преводач на Южния фронт и в Главната квартира в Кюстендил. За периода 1918-1923 се установява в Кюстендил, където преподава френски език в гимназията и философия във Висшия педагогически курс. Участва дейно в обществения и културен живот на града. Любителската трупа към читалището представя пиесата му „Дъщерята на Йефтая”. През 1923 се установява в София. Частен доцент /1923-43/ в Софийския университет. Участва в издаването на сп. „Ведрина” и сп. „Чернозем”. Ярки трудове: ”Живот и блян”; „Свободни стихове”; „Знамена”; „Фауст и Кандид”; „В страната на розите”; „Кораби” и много други. Изявен полиглот и преводач, владее повече от 12 чужди езика /френски, немски, италиански, норвежки, турски, унгарски, руски, еврейски и др./. Издава студия за норвежкия писател Хенрих Ибсен и превежда поемата „Апостолът” от Шандор Петьофи. Неговото име е патрон на Регионалната библиотека в Кюстендил.

•130 години от създаването на Доброволческите чети (7 септември 1885 г.) в Сръбско-българската война.

•175 години от рождението на Иван Димитров Доспевски (14 февруари 1840 – 15 август 1889 г.) – български зограф, роден в Самоков. Рисува иконите в църквите в Кюстендил - „Св. Димитър” (1864, 1867, 1869 г.), „Успение Богородично” (1872, 1874 г.), „Св. Георги” в кв. Колуша (1881 г.) и в кюстендилските села – Граница (1862-1863 г.), Ломница (1869 г.), Долно село (1873 г.), Коняво(1881 г.), Копиловци (1875 г.), Перивол (1880 г.) и др.

•215 години от рождението на Иларион Ловчански и Кюстендилски (1800 или 1801 – 2 февруари 1884 г.), светско име Иван Иванов – висш духовник, виден деец в борбата за църковна независимост, активен общественик след Освобождението (1878 г.). Роден в Елена.

•95 години от основаването на дружество „Илинден” (1920 г.) – част от македоно-одринската революционна организация.

•125 години от рождението на Никола Диамандиев Ихчиев (1890 г. – 16 октомври 1916 г.) – филолог, доктор по славянска и немска филология. Роден в Кюстендил. Като кандидат-офицер е убит в сражението при Кубадин (Добруджа) на 16 октомври 1916 г.

•140 години от рождението на Владимир Караманов (9 септември 1875 – 22 септември 1969 г.) – учител, адвокат, общественик, историограф. Роден в Кюстендил.

•165 години от рождението на Донка Ковачева (Комуната) ( 1850 - 1926 г.) – участничка в националноосвободителното движение в Македония. Родена в с. Паралово, Босилеградско. Къщата й в Кюстендил е средище на македонските комити, на дейците на тайната македоно-одринска революционна организация. Днес е паметник на културата.

•120 години от създаването на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО /ВМРО/ (1895 г.).

•130 години от рождението на Емануил Попдимитров (23 октомври 1885 – 23 май 1943 г.) – поет, философ, полиглот, общественик. Роден в с. Груинци, Изворска околия, Кюстендилско.

•125 години от началото на противопожарното дело в Кюстендил (1890 г.).

•130 години от обявяването на Сръбско-българската война (2 ноември 1885 г.).

•195 години от рождението на Захари Струмски (1820 – 1869 г.) – лекар, родолюбец, борец за църковна независимост.

•170 години от рождението на Георги Антонов Цариградски (1845 – 12 юни 1918 г.) – национал-революционер, разузнавач, лекар. Роден в Кюстендил.

•350 години от изграждането на Часовниковата кула във Велбъжд, дн. Кюстендил (1665 г.).

•100 години от рождението на Ефрем Каранфилов (27.10.1915 – 1998 г.) – лит. критик, есеист, публицист, проф., чл. кор. на БАН (1974 г.), нар. деятел на изкуството и културата. Роден в Кюстендил. Внук на Ефрем Каранов.



spacer
pixel

© Регионален исторически Музей "Акад. Йордан Иванов", Кюстендил - 2004-2007