 |
Меню  |
 |
|
|
| „Евровизия. Музеите представят Европа” |
|
|
 |
|
 |
|
|
| Годишнини през 2019 година |
|
|
225 години от рождението на Ами Буе /16.03.1794 - 22.11.1881 г./ – френски учен, геолог и пътешественик. Автор на „Сборник маршрути по Европейска Турция” / 1854 г./.
195 години от рождението на Даскал Димитрий (Димитър Стоянов) /1824 - 1874 г./ - книжовник и просветен деец.
190 години от рождението на Румена Войвода /1829 г. - неизв./ - една от видните български войводки, родена в с. Гюешево, Кюстендилско.
180 години от рождението на Михаил Буботинов /1839-1918/ - възрожденец, учител, един от борците срещу патриаршеския владика Игнатий в Кюстендил. Роден в София. През втората половина на 1866 г. идва в Кюстендил за главен учител. Той е първият учител в класното училище, който по най-тържествен начин пренася центъра на църковния празник „Св. Кирил и Методий” от църквата „Успение Богородично” в училището (11 май 1876 г.).
165 години от рождението на Константин Йосифов Иречек /24.07.1854 – 10.01.1918 г./ – чешки историк, почетен член на БКД /БАН/.
165 години от рождението на Николай Василиевич Савойски /1.12.1854 – 10.10.1930 г./ - генерал лейтенант от руската армия, пръв военен комендант на Кюстендил. Роден в гр. Ромни, Полтавска губерния. Като командир на 2 ескадрон от 4 улански харковски полк взема участие в освобождаването на Кюстендил. Назначава първото българско общинско управление в града и организира местна българска милиция.
165 години от рождението на Васил Димитров Поборник /1854-1919 г./ – опълченец, книгоразпространител, роден в Кюстендил. Взема участие в сражението при с. Шейново (28.12.1877 г.). През 1883 г. отваря първата книжарница в Кюстендил, в махала Градец.
150 години от основаването на читалище „Братство”
150 години от рождението на проф. Кирил Цонев /01.01.1869 - 05.04.1961 г./ – художник, роден в Кюстендил.
150 години от рождението на Георги Порфириев Стаматов /25.05.1869-09.11.1942 г./ - юрист, писател. Роден в гр. Тираспол (Херсонска губерния, Русия) в семейство на юрист, българин по произход. В продължение на 20 години (1919-1927 г.) живее и работи в Кюстендил и активно въздействува върху развитието на духовния живот в града.
150 години от рождението на Даниел Бланшу /14.09.1869 г. –неизв./ – швейцарски спортист – първият преподавател по гимнастика в Кюстендил.
150 години от рождението на Серафим Иванов Барутчийски /1869 – неив./ - учител, писател, автор и съавтор на учебници по немски език за прогимназията и гимназиалните класове. Роден в Кочани, Македония, през 1878 заедно със семейството си се преселва в Кюстендил.
150 години от рождението на Никола Петров Зограф /1869 – 25.11.1931 г./– деец на македоно-одринското революционно движение, роден в с. Ораовец, Велешко. Събира образци на българското народно творчество, последовател на братя Миладинови, Кузман Шапкарев и др. През 1895 г. се преселва в Кюстендил и участва активно в македоно-одринското движение.
150 години от рождението на Христо Апостолов Матов /1869 – 10.02.1922 г./ – деец и теоретик на македоно-одринското рев. движение, роден в Струга.
140 години от приемането на Търновската конституция /16.04.1879 г./ на Княжество България
140 години от създаването на Първата Държавна Гимназия в Кюстендил /1879 г./.
140 години от рождението на Никола Димитров Грънчаров /25.10.1879 – май 1942 г./, учител, кмет на II кюстендилска комуна. Роден в Кюстендил.
130 години от рождението на Димитър Стоименов Белокапов /05.10.1889 – 16.03.1925 г./ – деец на ВМОРО, роден в Кюстендил в семейството на опълченец.
130 години от рождението на Станке Димитров-Марек /05.02.1889 – 26.08.1944 г./. Роден в гр. Дупница.
125 години от рождението на Димитър Йосифов Пешев /13.06.1894 – 25.02.1973 г./– инициатор и един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през март 1943 г.
120 години от рождението на Владимир Стоичков – журналист, обществен деец
115 годинин от рождението на художника Стоян Венев – ярък живописец и карикатурист, роден в с. Скриняно, Кюстендилско.
110 години от откриването на жп линията Радомир – Кюстендил, част от международната линия София – Скопие /дн. Коридор №8/
110 години от основаването на печатница „Александър Пилев” в Кюстендил
110 години от рождението на Боян Йорданов Захариев – лесовъд, професор, син на Йордан Захариев. Роден в Кюстендил. Публикува 116 научни труда и съобщения. Автор е на учбници за ВУЗ и гимназиални класове.
110 години от рождението на Крум Григоров /27.06.1909 – 11.06.1987 г./ – писател. Роден в с. Габрешевци, Кюстендилско. Автор на „Слънчев град” (1935), „Границата” (1939), „Бразди из чернозема” (1940) и др.
100 години от рождението на проф. Сашо Стоянов – актьор, театрален режисьор, роден в Кюстендил.
100 години от рождението на проф. Евтим Томов – художник, доктор на изкуствознанието. Роден в с. Трекляно, Кюстендилско.
90 години от рождението на Видин Даскалов /12.02.1929 г./ – оперен певец, роден в с. Горна Козница, Кюстендилско. Един от водещите солисти на Държавен музикален театър след 1953 г.
90 години от създаването на Институт по овощарство
60 години Художествена гелерия
• 110 години от рождението на Петър Георгиев Михалев (4 май 1899 г. – Роден в град Кюстендил. Избран е за депутат в 25 Обикновено народно събрание /1940-1944 г./. Член е на комисията по правосъдие и прошетарната комисия. Като представител на правителственото мнозинство участва активно в работата на Парламента и защитава интересите на своите съграждани. Отказва да подкрепи Закона за защита на нацията. Не е съгласен с обявяването на война на Великобритания и САЩ. Михалев е един от първите, които научават и застават твърдо против подготвеното изселване на евреите от България. Участник в акцията за спасяването на българските евреи през 1943 г., почетен гражданин на Кюстендил от 1997 г. През 1991 г. израелската комисия към Държавния институт "Яд Вашем" го провъзгласява за „праведник на народите”.
• 110 години от рождението на Асен Григоров Суйчмезов е роден на 6 юли 1899 г. в град Кюстендил. Участник в акцията за спасяването на българските евреи през 1943 г., почетен гражданин на Кюстендил от 1997 г. През 1991 г. израелската комисия към Държавния институт "Яд Вашем" го провъзгласява за „праведник на народите”.
|
|
|
|
|
