pixel
 width=
l

Меню
Информация
За нас
Проекти
Фондове
Колекции
Музейни експозиции
Кюстендил и Кюстендилски край
Полезни връзки
Контакти
Календар
  Годишнини през 2009 година
  Годишнини през 2010 година
  Годишнини през 2011 година
  Годишнини през 2015 година
  Годишнини през 2016 година
  Годишнини през 2017 година
FAQ
Форум




Кюстендил-Военната столица на България
.



Recallproject
.



„Евровизия. Музеите представят Европа”
.



:: F-M.U.S.EU.M ::
.



Museum Communicator
.



:: Времето ::
.
Кюстендил



Годишнини през 2017 година
.

През 2017 година се навършват:

• 160 години от рождението на Вацлав Кауцки (05.02.1857-17.10.1917 г.) – капелмайстор на 2 струмски пехотен полк в Радомир, 13 рилски пехотен полк в Кюстендил и 6 пехотен търновски полк в София. Роден е в с. Кърпи, окръг Млада Болеслав, Чехия. В България се установява след 1879 г. През 1881-1885 г. и 1889-1891 г. е учител по музика в Кюстендилската гимназия. Съдействува активно за развитието на културния живот в Кюстендил. Написва китките “Карамфило, Фило моме”, “Бело моме”, Так тико, тико Велико”, малки пиеси за духов инструмент и оркестър, пише няколко пиеси, маршове и други.
• 115 години от рождението на Георги Константинов (25.02.1902 – 24.03.1970 г.) – литературен историк, писател, преводач, роден в Кюстендил. За пръв път печата литературна критика в сп. Чернозем през 1922 г. Помества литературно-критически статии и рецензии в сп. Българска мисъл, Златорог, в седмичния и всекидневен печат. Превежда над 20 романи и повести от руски език, по-главни от които са: “Лев Толстой и България”, “Българската литература след войната”, “Вук Караджич и Любен Каравелов”, “Раковски и българската революционна идеология” и др.
• 115 години от рождението на Параскева Герасимова Лучанска (26.02.1902 - 24.02.1983 г.) – художник, приложник в областта на шевицата, национални костюми за сценична изява и др. Претворява шевични образци от различни етнографски области – Разград, Русе, Габрово, София, Тракия и Македония. Участва в редица изложби в страната и чужбина. Родена е в с. Лозно, Кюстендилско.
• 45 години от смъртта на Никола Мирчев (13.11.1921-27.02.1972 г.) – известен художник, роден в Кюстендил. Завършва Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров. Работи във всички жанрове на изобразителното изкуство – графика, карикатура, детска илюстрация и др. Един от основателите на в. Стършел, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури.
• 140 години от рождението на Йордан Захариев (03.03.1877 - 08.05.1965 г.) – учител, географ, етнограф, фолклорист, диалектолог. Роден в Босилеград, завършва педагогическото училище в Кюстендил. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Проучва Кюстендилския край в продължение на повече от 50 години. Проученият район обхваща 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите проучвания обхваща антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението. В трудовете му са включени стотици направени от него снимки на стари сгради, народни носии и народни обичаи. Кнгата му “Кюстендилското краище” (1918 г.) е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.) и други.
• 140 години от рождението на Георги Данаилов (04.03.1877 – 1928 г.) – учител, роден в Кюстендил – 3 ордена за храброст, офицер от Балканската и Първата световна война.
• 130 години от рождението на Павлина Георгиева Пенчева (08.03.1887 г.– неизв.) – първата жена цирков артист в България, родена в Кюстендил. През 1897 г. постъпва в трупата на основоположника на българския цирк П. Панайотов. Проявява се като талантлива артистка: гимнастичка, акробатка, еквилибристка и танцьорка на тел.
• 100 години от смъртта на Иван Константинов (1850 - 22.03.1917 г.) иконописец, роден в Петрич. Учи иконопис в манастирите Зограф и Хилендар в Атон. Построява църквата Св. Спас в с. Богослов и рисува иконите. Негови са иконите в църквите в с. Еремия, Друмохар, Ветрен, Раненци.
• 120 години от рождението на Георги Иванов Караиванов (25.03.1897 – 28.03.1985 г.) – поет, балетрист, драматург, роден в Кюстендил. Автор на стихосбирки, исторически романи, повести, драми, произведения за деца, на епически поеми и др. Поезията му е в духа на народната песен, разкрива революционното минало, рисува природни картини. Негови творби са: “Път”, “Иманяри”, “Синьото цвете”, “Хайдути”, “Перущица – гнездо на герои”, “Юнашка майка”, “Стъпки по хълма” и др.
• 130 години от рождението на Христо Лазаров Апостолов (30.03.1887 – 1950 г.) – роден в Кюстендил, участник в македоно-одринското революционно движение. През 1903 участва в сраженията при Робово, Стоймирово и Митрошинци.
• 120 години от рождението на Кирил Иванов Попов (07.06.1897 - 28.06.1978 г.) – артист, един от основателите на съюза на артистите в България – роден в Кюстендил. Като офицер служи в 13 рилски пехотен полк (1917 г.). От 1919 г. работи като актьор последователно в Пловдивския, Варненския, Русенския общински театър, Скопския народен театър. От 1949 г. е в Народен театър за младежта.
• 110 години от рождението на Асен Стоичков Икономов (11.06.1907 –20.05.1979 г.) – деец на туристическото движение, роден в Кюстендил. През 1927 – 1928 г. е председател на клон “Руен” на юношеския туристически съюз, а през 1936 - 1944 г. на дружество “Осогово” към БТС.
• 145 години от рождението на Борис Сарафов (12.06.1872 – 28.11.1907 г.) – виден деец на македоно-одринското революционно движение. Член на ВМОК и ВМОРО. Роден в с. Либляхово, дн. Благоевградско. Под негово ръководство се осъществява превземането на Мелник (1895 г.). От 1899 – 1901 г. е председател на ВМОК и работи в тясно взаимодействие с Г. Делчев и Г. Петров. От края на януари 1903 г. е с чета в Македония. Избран от Смилевския конгрес за член на Главния щаб на Битолския революционен окръг. Участва в множество сражения. Водач на самостоятелна група в рамките на Вътрешната организация, т.нар. “сарафисти”. Убит е в София от привържениците на левицата.
• 110 години от рождението на Вера Давидкова Въжарова – 12.06.1907 – оперна певица, родена в Кюстендил. През 1947 г. постъпва в Държавния музикален театър като солистка, а през 1948 г. в Русенската народна опера и изпълнява централните сопранови партии на оперите “Мадам Бътерфлай”, “Тоска” и “Бохеми” (от Дж. Пучини), “Продадена невеста” (от Б. Сметана) и др.
• 120 години от рождението на Радослав Нотев (24.06.1897 - 27.11.1923 г.) – виден деец на младежкото земеделско движение, журналист, роден в с. Голям Върбовник, Кюстендилско.
• 140 години от рождението на Никола Въжаров (14.07.1877 - 16.07.1964 г.) – учител, обществен деец, почетен гражданин на Кюстендил и София, роден в Кюстендил. Участник в Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). през 1919 г. е избран за общински съветник. Автор на “Кратка история на учителското движение в България” (1933 г.), “Житейският път на един народен учител” (1977 г.).
• 140 години от рождението на Васил Коларов (16.07.1877 – 23.01.1950 г.), роден в Шумен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като подпоручик от 13 пехотен рилски полк, адютант на 4 дружина. С кюстендилци изминава целия боен път на полка през войната от Сенокос до Булаир. В изборите за НС през 1919 и 1920 г. кюстендилската партийна организация го издига за свой кандидат за народен представител.
• 130 години от рождението на Невена Иванова Грънчарова (17.07.1887-11.08.1979 г.)– учителка, съпруга на Н. Грънчаров. Една от инициаторките и ръководителките на женския бунт от 1918 г. в Кюстендил.
• 180 години от рождението на Васил Левски (18.07.1837 – 19.02.1873 г.)
• 160 години от рождението на Йосиф Ангелов (22.07.1857 – 19.01.1913 г.) - офицер, роден в Кюстендил, служи в 2 пеши струмски полк (1879 г.). През Сръбско-българската война 1885 г. е назначен за командир на Кюстендилския военен отред (в състав от 2254 опълченци-доброволци), който под негово командуване взема участие в контранастъплението на българската армия от 10 до 15 ноември в рйона на Изворска околия (дн.Босилеградско). Къщата му в Кюстендил е наречена “Майорска”, обявена за паметник на културата.
• 115 години от рождението на Светозар Георгиев Кукудов (26.06.1902-27.11.1986 г.) – музиколог, фолклорист, член на Съюза на българските композитори. Роден в Кюстендил. Свири с българския салонен оркестър в Цариград, Дамаск, Бейрут, Багдат. За половин година е диригент на придворния оркестър на Кемал Ататюрк. След завръщането си през 1934 г. основава заедно с проф. С. Попов Военния симфоничен оркестър (1936 г.), на който е артистичен секретар. Основател на Българската концертна дирекция (1947 г.) и неин пръв директор. Познавач на българския фолклор и особено на този от Кюстендилския край. Редактира поредицата “Музикална библиотека”.
• 75 години от рождението на Людмила Живкова – 26.07.1942 г.
• 145 години от рождението на Петър Минев (28.07.1872 - 30.07.1946 г.) - просветен деец, роден в с. Сръбе (дн. Малки Вършец), Габровско. От 22 август 1904 г. е учител в Кюстендилската гимназия и неин директор от 1907-1909 г. Автор на учебници и педагогически книги, част от които писани и издавани в Кюстендил. Редактор на сп. “Училищен преглед”.
• 145 години от рождението на академик Йордан Иванов (06.01.1872 – 29.07.1947 г.)




• 145 години от основаването на революционен комитет в Кюстендил (1872 г.). Комитетът е основан от Тодор Пеев със съдействието на Диитър Димов Македонски, главен учител в Кюстендилн, роден в София.
• 50 години от обявяването на Бобов дол за град – октомври
• 145 години от рождението на Гоце Делчев – 23.01.1872 - 21.04.1903
• 800 години от рождението на Георги Акрополит (1217-1282 г.) – византийски историк, автор на “Кратка хроника”, отразяваща събитията в периода 1204-1262 г. Дава сведения за българската история, почерпени при посещението си в България. Споменава областта Велбъжд, която заедно със Скопие, Велес и Прилеп е подчинена от византийски император Йоан III Дука Ватаци по време на похода му през 1246 г.
• 80 години от основаването на Мъжка и Девическа гимназия в Кюстендил (1937 – 1948 г.)
• 110 години от смъртта на Димитър Попгеоргиев Беровски (1841 – 1907 г.) - националреволюционер, ръководител на Разловското въстание (1876 г.). Участва в легията на Раковски в акцията за изгонване на турския гарнизон от града (15 юни 1862 г.). От края на 1865 г. е учител в Берово. Застава начело на борбата в Малешевския край срещу гръцкото духовенство и владиката Еротей Камбаянис. След Берлинския конгрес (1878 г.) Димитър Беровски взема активно участие в подготовката и провеждането на Кресненско - Разловското въстание (1878 - 1879 г.) като началник щаб. След неуспеха му се установява със семейството си в Кюстендил. Назначен е за окръжен полицейски пристав на града, а през първата половина на 1880 г. на Цариброд. По-късно е радомирски околийски началник (до 1884 г.), след което се оттегля в с. Долна Гращица и се занимава със земеделие. По време на Съединението Димитър Беровски застава начело на кюстендилската македонска доброволческа дружина. Заедно с дядо Ильо Войвода взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.) и е награден с орден за храброст. През 1895 г. домът му става база на македоно-одринското революционно движение.
• 160 години от рождението на Евстати Попдимитров (1857 – 1915 г.) - иконопоисец от Дебърската школа, роден в с. Осой, Дебърско. През 1880 – 1893 г. работи в Кюстендил и Кюстендилско. Заедно с помощника си Сп. Милев рисува иконите в църквата на с. Скриняно. Изписва иконите и стенописите в църквите “Св. Мина” и “Успение Богородично”, Кюстендил (1886 – 1893 г.), църквата в с. Шишковци и в с. Бобешино, Кутугерци, Горни Кортен, Берсин (1887 г.), Горановци (1886 г.), Ямборано, Злогош (1883 г.), Неделкова Гращица (1884 г.).
• 130 години от създаването на международния език Есперанто от д-р Лазар Заменхоф.
• 160 години от рождението на Васил Христов Гребенаров (15.08.1857-22.10.1944 г.) – учител роден в Кюстендил, окръжен училищен инспектор в К-л
• 115 години от рождението на Георги Тодоров Бесарабов (2.08.1902-2.09.1961 г.) – драм артист роден в Кюстендил, от 1932 е артист в Народния театър, където изиграва 37 роли,от 1945 ръководи читалищния театър в Кюстендил
• 120 години от рождението на Никола Стаменков Иванов (Шаната) (30.08.1897 – 29.07.1959 г.) – художник, оперен певец, роден в Кюстендил

• 140 години от началото на Руско-турската освободителна война.
• 60 години от смъртта на Стоян Гашаров (1883 – 26.04.1957 г.) – генерал. Роден е в Перущица. Завършва Военно училище и постъпва на служба като офицер пехотинец в 13 пехотен рилски полк в Кюстендил. Като командир на рота по време на Балканската война (1912 – 1913 г.) участва в боевете при Булаир, където се проявява като храбър командир и получава прозвището “Героят от Булаир”. През Междусъюзническата и Първата световна война е дружинен и полкови командир. Стоян Гашаров е последният командир на 13 пехотен рилски полк до разформирането му през 1918 г. и на образуваната от него дружина до 1925 г. Като пенсионер запасен генерал е председател на Съюза на запасните офицери в Кюстендил и се застъпва за спасяването на евреите.
• 135 години от рождението на Георги Иванов Попов (май 1882 -06.10.1963 г.) – артист, режисьор и театрален организатор. Роден е в Кюстендил. Започва артистичната си дейност през 1910 г. в “Нов народен театър” в София. Създава редица самодейни и професионални театрални трупи. Съдействува за издигане на естетическата и театрална култура в Кюстендил.
• 1110 години от смъртта на Княз Борис I
• 135 години от рождението на Георги Горанов (Георги Димитров Йовев) (20.05.1882 - 23.07.1905 г.) – композитор. Роден е в Кюстендил. Като музикант се развива под влиянието на учителя си Карел Махан. Композира около 80 песни, инстументални и оркестрови пиеси, сред които са “Дружна песен” по текст на Г. Кирков, “Освобождение”, “Станете, станете”, “Я запей ми, македонко” и др. Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.
• 115 години от смъртта на Дякон Агапи Войнов (1838 - 27.05.1902 г.) - възрожденец, народен учител и проповедник. Роден е в Кюстендил. От 1857 г. е учител в Пиянечко, където престоява 2 години и за първи път отваря българско училище, въвежда взаимната метода. През 1863 г. е ръкоположен за дякон с име Агапи. 3 години по-късно заминава за Цариград, където участва в разгара на църковно-националната борба като самоотвержен борец за българското народно дело и същевременно учителства в централното българско училище.
• 145 години от рождението на Яне Сандански (28.05.1872 – 22.04.1915 г.)
• 120 години от началото на строителните работи на ЖП гара.
• 110 години от смъртта на Иван Василиевич Грим (1842-1907 г.) – руски офицер, лекар, участник в освобождението на Кюстендил. Основател на медицинския лазарет на руските войски, който прераства в Кюстендилска биолница.
• 205 години от рождението на Иван Христов Лекарски (1812-1878 г.) – лекар, роден в Кюстендил, син на Христо Лекарски, роден в с. Богослов, родоначалник на известана фамиля Лекарски, участва в борбите на кюстендилсци против гръцките владици.
• 170 години от рождението на Илия Стоичков Узунов (1847-1927 г.) – поборник, роден в Кюстендил. Като кръчмар в Гюргево през 1875 г. – пренася през р.Думав комитетски писма и вестници по поръчение на Л. Карвелов.
• 150 години от рождението на Карел Махан (1867-1923 г.) – музикален теоретик, изследовател на българската народна музика, публицист и композитор, роден в Мала Холиц, Чехословакия.
• 130 години от рождението на Любен Диамандиев Ихчиев (1887-1959 г.) – филолог, изтъкнат общественик и оратор. Роден е в Кюстендил. Завършва славянска филология в Софийския университет. Написва първата научна монография за Райко Жинзифов и поемата му “Кървава кошуля”. Автор е на монографията за творчеството на поета Ст. Панчев и на краеведчески описания.
• 170 години от рождението на Мария Алексова Костенцева (1847 - 12.02.1929 г.) - учителка, възрожденка, една от ученичките на баба Неделя Петкова. Родена е в Самоков В Кюстендил учителства в периода 1867-1873 г.
• 115 години от смъртта на Митре Боцев Паунов (1815-1892 г.) – възрожденец, роден в Преколница, Кюстендилско. В продължение на 30 години е кмет на селото. По негова заповед започва строежът на първата през Възраждането църква в Каменица “Св. Петър и Павел” (1848 г.). Заедно със свещеника М. С. Цонев е и нейн ктитор. Поради започване на строежа без султански ферман двамата са задържани и съдени в Скопие. Със средствата на планинците от Каменица са освободени под гаранция.
• 130 години от рождението на Михаил Маринов Пундев (1887 – 05.11.1932 г.) – журналист и публицист, роден в Кюстендил. Завършва право в Берлински унивесритет. Още като студент сътрудничи на различни вестници. След Първата световна война се сближава с Александър Стамболийски и става член на БЗНС. Отдава се изсяло на журналистическа дейност. Назначен е за заместник директор по печата по време на упраяввлението на БЗНС, за което след 9 юни 1923 г. е арестуван и изтезаван. През 1931 г. е редактор на в. Земеделско знаме, а през 1932 г. – аташе по печата в Българското посолство в Румъния. Участва във македонското революционно движение. Разстрелян е из засада.
• 110 години от рождението на Стефан Сугарев – 25.04.1907-04.08.1958 – музикант, виолист и педагог
• 130 години от смъртта на отец Панталеймон (22.04.1819 – 1887 г.) – български духовник, роден в Костенец. На 15 годишна възраст постъпва в Рилския манастир. През 1851 г. е изпратен в Русия с рислкия монах Никифор за събиране на средства за откриване в Рислкия манастир на духовна семинария, печатница и болница. По-късно пътува до Света гора, Сърбия и отново посещава Русия. През периодите 1864 - 1868 г. и 1874 – 1881 г. е игумен на Рислкия манастир. Поканен от Руското командване, отец Панталеймон присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Депутат е в Първото българско Учредително събрание в Търново.
• 140 години от рождението на Пейо Прокопиев (1877 – неизв.) – учител, педагог, общественик, роден в Кюстендил.
• 140 години от рождението на Петър Димитров Свраков (1877-1963 г.) – учител, драм. артист и режисьор, роден в Кюстендил, управител на театъра в Кюстендил
• 140 години от рождението на Петър Иванов Големинов (1877-1948 г.) – роден в Прилеп, баща на М. Големинов, учител, юрист, мирови съдия в Босилеград и Бобошево. Председател на читалище Съгласие (Благоеград).
• 130 години от смъртта на Рахила Георгиевич Барак (1845-1887 г.) – учителка и деятелка на женското движение, една от най-просветените за времето си жени в България. Родена е в гр. Митровица, Авсро-Унгария (днес в Сърбия). Учителства последователно в Кюстендил (1863 – 1866 г.), Пазарджик, Калофер, Казанлък, Хасково и др. През 1867 г. се омъжва за известния учител и будител на народното съзнание, кюстендилеца Димитър Душанов. Като учителка в Кюстендил често посещава околните села (Граница, Коняво, Перивол и др), където учи жените на домакинство, изнася подходящи беседи, бори се за равноправието на жената в семейството.
• 145 години от рождението на Станимир Димитров Беровски (1872 - 1945 г.) - околийски началник в Кюстендил през периода 1911 – 1913 г. син на Димитър Беровски. Роден е в с. Берово (дн. Р Македония). Станимир Беровски е привърженик на Драган Цанков и радетел за поддържане на дружески връзки с Русия. До 1912 г. е главна фигура в Прогресивно-либралната партия. Оказва активно съдействие за залесяването на хълма Хисарлъка и за построяването на Кюстендилската гимназия.
• 120 години от рождението на Стоян Стефанов Мандалов (1897 - 08.09.1932 г.) – деец на македоно-одринското движение, войвода, член на ВМОРО от 1914 г. Роден е в с. Стояново, Гевгелийско. Действа главно в родния си Гевгелийски край. След Първата световна война със семейството си се преселва в Кюстендил. Загива при едно от сраженията, в които участва.
• 175 години от рождението на Тодор Пеев (1842-22.07.1904 г.) – националреволюционер, виден учител, книжовник, администратор. Роден е в Етрополе. Главен учител в Кюстендил от 1867 до 1870 г. Същевременно упражнява надзор над всичките училища в града. Птреподава в мъжкото класнои училище български език, история, аритметика, закон божи и турски език. Оставя трайни следи в развитието на просветното дело в Кюстендилския регион. Инициатор е за създаването на Кюстендилското читалище. Убеждава някои свещеници да скъсат с Патриаршията и да не се делят от народа си. Наклеветен от фанариотския владика в Кюстендил Игнатий, Тодор Пеев е хвърлен в Софийския затвор. Цялото кюстендилско население се надига и издейства освобождаването му. Посява революционните идеи на Васил Левски сред по-възрастните си ученици и учителите в града и в Радомир. През лятото на 1872 г. учредява революционни комитети в Кюстендил и в Осоговския манастир “Св. Йоаким Осоговски”. През април 1879 – април 1880 г. Тодор Пеев е и околийски началник на Кюстендил.
• Тринадесети рилски пехотен полк е наследник на славната 2 опълченска дружина, взела най-активно учатие в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и др. След войната с министерска заповед №10 от юли 1878 г. е преименувана на Втора кюстендислка пеша дружина. След извършената реорганизация в българската арми през 1884 г. заедна с 3 радомирска и 4 самоковска дружина формира 2 струмски пехотен полк. Той е една от първите части, която води активни боеве през 1885 г. за защита на Съединението на България и участвува в Сръбско-българската война, като не допуска нахлуването на сръбските войски в Кюстедилския край. Взема участие в Балканската (1912 г.), Междусъюзническата война (1912 - 1913 г.) и Първата световна война от 1915 до 1918 г.




spacer
pixel

© Регионален исторически Музей "Акад. Йордан Иванов", Кюстендил - 2004-2007